ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9.IX. ДУШАНСКИТЕ ЯТАЦИ

 ДУШАНСКИТЕ ЯТАЦИ

В Душанци организация на социалистите се формира през 1914 г. Бързо добиват популярност и влияние в селото, налагат се авторитетно и в обществения живот. А през 1921 г. идват на власт в Душанци и учредяват Душанската комуна - първата селска комуна в Софийски окръг, просъществувала обаче само малко повече от година.

В годините на съпротивата 1941-44 г. комунистическата организация, вече в нелегалност, укрепва и се разраства, заедно расте и младежката организация на РМС. Изграждат и надеждна яташка мрежа, която много активно подпомага с храни, оръжие, информация и други, партизаните от средногорската бригада „Георги Бенковски“. Които на два пъти - на 4 ноември 1943 и 16 юли 1944 г., превземат селото, устройват митинг и се снабдяват с провизии.

През пролетта на 1944 г. става провал в конспиративната мрежа в Средногорието. Освен внедрените агенти на полицията в конспирациите, явно е имало и вътрешни предателства. Властите правят множество арести и през май са арестувани и редица комунисти от Душанци. Сред задържаните в Пирдопското околийско управление са и най-активните ятаци Пейчо Станчев - /р. 1899 г./; Найден Кирилов - /р. 1908 г./; Искро Нейчев - /р. 1912 г./; Георги Стойчев - /р. 1900 г./. Подложени са на изтезания, но не разкриват нищо. Преместени са в полицията в Новоселци /днес Елин Пелин/ и на 22 юни 1944 г. са разстреляни над с. Елешница, Новоселско. След 9.9.1944 г. тленните им останки са пренесени в родното Душанци и са положени в братска могила в началото на селото. Издигнат им е и достоен паметник.

Арестувани от комунистическата конспирация от Душанци, май 1944г.

(Снимка от полицейските архиви)

Прави: Пейчо Станчев, Георги Н. Балов, Найден Кирилов. Седнали: Иван Т. Камберов от Пирдоп, Искро Нейчев, Георги Стойчев

Коригираната след 9 септември снимка

АРЕСТУВАНИ, ИЗТЕЗАВАНИ И ИНТЕРНИРАНИ

(Панчо Балов, партизанин.  От книгата „Из летописа на село Душанци“, 2012 г.)

Партизанският отряд „Г. Бенковски" на 4 ноември 1943 г. в чест и в навечерието на празника на Великата Октомврийска социалисти­ческа революция проведе една от най-хубавите си и резултатни ак­ции в село Душанци. Проведе масово общоселско събрание. Разяс­ни целите на борбата. Снабди се с оръжие, боеприпаси и много хра­нителни продукти. От кооперативната мелница по време на акцията със съдействието главно на Пейчо Станчев - тогава ръководител на селската кооперация, и Петко Д. Петков - мелничар по това време, взема 6 хил. килограма брашно, с които успешно отрядът прекара тежката зима и се опази невредим от врага. 

 Полицията отвръща със жестоки репресии и побоища. На селския кръчмар Нико­ла Г. Ценов, който по неволя до късно през нощта им сервирал и угаж­дал, за отплата му свалят гащите и пред всички на мегдана на голо му удрят двадесет и пет тояги. На свещеника в селото Георги Н. Пенев, освен тоягите, дърпаха и му скубаха брадата, а вечерта го затворили да нощува при селския разплодник-пръч. Други душанчани под команда изкара­ха на връх Главоч и тук, всред горската поляна ги биха кой както мо­же. Старият комунист Димитър Станьов Лалов беше пребит и оста­вен в безсъзнание в горското усое. Радка Пейчова - двадесетгодиш­на лична мома в селото, беше съблечена и на голо бита до посинява­не. Не бяха простили и на Лала Ив. Ненчева, на която също бяха отб­роени двадесет и пет тояги на голо. Панчо Петров Балов, Петко Цан­ков Чалтиков и още десетки други бяха бити ужасно и нечовешки.

След партизанката акция на отряд „Георги Бенковски“ и овладяването на Копривщица на 24 март 1944 г., градът е блокиран от жандармеристите на ген. Кочо Стоянов и полиция. Започва жестока разправа с близки и семействата на партизаните, запалени са къщите им. Откарани са в околийското управление в Пирдоп, изтезавани и по-късно интернирани. Разстреляни са ятаците Христо Тороманов и 16-годишния Иван Кривиралчев.

На 27 март жандармеристите подхващат и партизанското Душанци. Обграждат махалата и дома на Иван Т. Балов. Арестуват цялото му семейство и се готвят да запалят къщата. След молбите на душанчани и намесата на авторитетния даскал Никола Т. Балов, че ще пламнат и съседните къщя, само събарят къщата. Откарват Иван Т. Балов, жена му Мария, дъщерите Янка и Радка - още съвсем млади девойки, съпругата на партизанина Никола Ив. Балов Мария и невръстното му братче Петър в околийското. След полицейска обработка и изтезания са интернирани заедно с копривщени в с. Руец, Търговищко. Завръщат се след амнистия на 16 юли.

След успешната акция на 16 ли 1944 г. партизаните за втори път превземат Душанци. След преследване и сражение с партизаните в Средна гора, в селото жандармерията и полицията ознаменуват своята пирова победа с пиянство цяла нощ, а на другия ден още от рано сутринта започнат своите репресии и побоища над десетки не­винни селяни.