СЪСТАВ НА „НАРОДНИЯ СЪД“ В ПИРДОП
Председател: Петър Петков Царев (кой знае защо от с. Мечка, днес Оборище, Панагюрско). Членове: Никола Ефтимов; Димитър (Дидо) Кривиралчев, от Копривщица; Атанас Данкин, Мария Николова, от с. Лъжене.
Обвинители: Георги Лозанов и Никола Койнов
За никой от съдебния състав и обвинителите няма сведения
да е имал юридическо образование.
УТОЧНЕНИЕ КЪМ ПРИСЪДАТА
на ''народния" съд в Пирдоп
Този документ-копие-факсимиле по всяка вероятност е само една страница от цялостния протокол /горе вдясно се чете стр. 37 и 38/. Защото тук се споменава за 54 подсъдими. А на страницата изброяваме 36 имена на осъдени.
Освен това тук липсват и имената на избитите от с. Лъжене без присъда, непосредствено след девети септември. /По устно твърдение (в мое присъствие) на партизанина, ген. Георги Минев-Чапай/
В това копие от протокола, с което разполагаме, липсват и имената на осъдените на смърт лъженчани от "народния съд" в Пирдоп, и разстреляни на 22 март 1945 г. (Има го само името на кмета Васил Димитров.) И заровени с останалите по присъдите на пирдопския "народен"съд в гробищата под селото:
- Пео Лещаров - сочен за предател на партизанина Никола Цончев /Коцето/ ;
- Иван Драгнев - кмет преди девети септември;
- Георги Дойчев;
- Христо Липчев.
(Другите осъдени на смърт и екзекутирани от Лъжене)
Според д-р Иван Иванов:
"Най-много от всички селища в Пирдопска околия са пак лъженците, призовани да отговарят пред заседавалия в началото на 1945 г. Народен съд Пирдоп /Значи лъженци са дали не само най-много партизани. Но и най-много “фашисти и предатели”... А от Душанци - нито един съден... Само интернирани и пращани по лагери.../. За участие в прояви против партизаните и в подкрепа на "монархо-фашистката" власт от Лъжене са осъдени, неизвестно колко още, някои от които задочно.
Осъдени още от Лъжене и на какво?...
- Ангел Димитров Ангелов;
- Георги Христов Липчев;
- Георги Христов Марков;
- Иван Петров Менгов;
- Дело Николов Лебоков.
Освен това като свидетели от призованите общо 107 души от Лъжене, пред съда се явяват 32 лица. Пак най-много от от призованите общо от селищата в Пирдопска околия.”
Прави впечатление несъвпадането на имена в книгите на Никола Плъков и д-р Иван /само името на кмета Васил Димитров Вутов се повтаря/. Освен това да се установи, ако е възможно, кои са разстреляните и кои задочно осъдени...
Д-р Иван Иванов пише в кигата си по историята на с Антон, че за застреляни и заровени някъде над селото. Но по всяка вероятност и те избити и затрупани в старите турски гробища. Под селото, северно до днешната жп линия, посока Копривщица.
Според Никола Плъков в книгата му за Антон и неговия род, присъдите са справедливо възмездие...
Дето за заровени и избитите непосредствено след девети 10-12 "предатели и фашисти" от Лъжене /по твърденията на Георги Минев-Чапай, публикуваме ги по-долу/.
Съставен от Иван Захариев и Иван Събев
Лични мои спомени
Дойчо Иванов
(Присъствах на това събитие като журналист от вестник „Средногорски зов“ – орган на партийното и общинско ръководство на тогавашния изкуствен град Средногорие)
През 1985 г., сигурно във връзка с 40 години от “день победы”, ген. Георги Минев - Чапай доведе в Антон един руснак. Който се спасил, бягайки, от немски военен ешалон с пленници в България. И се присъединил към партизаните от бригада "Чавдар". След обиколката по паметни и лобни места, седнахме на трапезата в родния дом на Чапай, вече и музей, с макет 1:1 на землянката на Въртопа, на брат му Антон. Като дрънна няколко ракии руснакът се умили и просълзи. Прегръщаше спасителя си все повтаряше:
"Ты товорищ - генерал, а я - простой колхозник, тракторист..." Разговорът се завъртя около събитията подир девети и тогава генералът сподели: "Ние още със слизането си от Балкана прибрахме фашистите-предатели и веднага ликвидирахме 10 или 12 души от селото. /А другарите от Душанци се изложиха - нито един.../"
/Тук генералът може и да се е поизсилил и попрехвалил, да си е поизмислил 40 години по-късно... Но аз лично го чух./
Заровихме ги на някогашните турски гробища под селото. Жената на един от ятаците с жлязна вила им избождаше очите. Там после заровиха в края на март 1944 г. и осъдените от народния съд от селото и от пирдопската околия, и околийския началник Събев..."
Разбира се, тези неща не бяха за публикуване в онова време.
И във в. "Средногорски зов" излезе само казионна информация и снимки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар