Блог на Дойчо Иванов: ХРИСТО КОСТОВ СПАСУНИН Е УДОСТОЕН ( посмъртно) СЪС ЗАСЛУЖЕНОТО ПРИЗНАНИЕ "ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ТЕТЕВЕН"

ХРИСТО КОСТОВ СПАСУНИН - 1923-2010 г.

Големият историк, турист, поет, писател и общественик е удостоен (посмъртно) за почетен гражданин на град Тетевен.

Това става по инициатива на Туристическото сдружение в града "ЦАРИЧИНА"

с ръководител Пепа Кунинчанска.

ПРЕЗ БУРИТЕ СЕ

СТИГА ДО ВЪРХА

ХРИСТО КОСТОВ

СПАСУНИН

1923-2010 г.

Природата щедро го е надарила, но животът не е щедър с него. Може би именно заради

разкошните си дарби и коравият, непреклонен
характер, жестоко пати и страда, а с него
и семейството му Но всякога отстоява
непреклонно себе си!

Роден на 10

април 1923 година и израсъл в Самоков от
малък тръгва по пътеките на величествената
Рила. Потомък на стар самоковски род, с
дълбока диря в обществения живот и
развитието на града. Един невероятен
човек и българин - патриот, планинар,
самороден поет и историк, обаятелен
лектор и пламенен рецитатор. Турист,
скиор, планински спасител и водач, бродил
навсякъде из българските планини. Автор
на легендарната туристическа песен
"Мальовица", която написва едва
18-годишен по време на поход до едноименната
хижа.

След участието

си във Втората световна война се оженва
за тетевенката Виолета Пилкова, с която
имат любов още от самоковската гимназия.
Баща му, героят от Балканската война,
строителният предприемач Коста Спасунин,
е хвърлен от Черната скала през септември
1944 г.

През 1948 г. с

2-годишна дъщеричка са изселени в Тетевен,
там на следващата година се ражда синът
им. За активната си дейност като българин
и националист е изключван от гимназията,
арестуван и преди 9 септември. А след
това пак многократно е затварян и гонен.
През 1951-52 г. 16 месеца е лагерист в Белене.

Товарач

и общ работник, все е на тежка и съсиспваща

работа, но духовността и българщината

просто кипят в него и търсят проявление.
Затова и въпреки мъчнотиите, напук на
несгодите е най-активен обществен деятел
- в читалището и навсякъде в Тетевен,
изявен, планински спасител и турист с
изключителни заслуги за развитието и
масовизирането на туризма в района и
навсякъде в България, за изграждането
на материалната база. Основател (през

1985 г.) и

водач на ежегодния Национален туристически

поход "По стъпките на Хвърковатата

чета на Георги Бенковски от Оборище до
Костина - 21-25 май."

Неговият

университет е животът му - бурен и
пълноводен, с неистова жажда за знания,
честност и справедливост. И с една
невероятна любов за България.

Автор е на

много стихове, поеми, легенди, статии и
различни публикации на исторически,
туристически и актуални теми, често
публикува в печата, има много излъчвания
по телевизии и радиа. Издал е книгите
"Балканът разказва" и “За теб,
Родино!" На 19 години на хижата написва
легендарната туристическа песен
„Мальовица“.

НАЧАЛОТО

Краят на май

1986 година.Снажният, беловлас водач на
Националния туристически поход "По
стъпките на Хвърковатата чета на Георги
Бенковски от Оборище до Костина"
властно и магнетично привличащо се е
извисил над колоната туристи. А около
него се бутаме и препъваме по горските
пътеки, за да бъдем по-близо и да слушаме
жадно, да попиваме опиянени огненото
му слово. Само минути общуване ми бяха
предостатъчни, за да констатирам, че
пред себе си имам наистина една уникална
личност, че легендите, които бях слушал
за него, са само несръчни опити (навярно
такъв ще е и този) да се опище възторгът,
прехласването, удивлението и много,
много още думи все в тази градация за
един невероятен човек.

ТУК Е ОТСЯДАЛ АПОСТОЛЪТ

И отново съм

при бай Христо и кака Виолета в уютния
им, скромен и така достолепен старинен
дом в центъра на Тетевен. Където е отсядал
и Апостолът Васил Левски при първото
си посещение в града по "търговски"
дела през 1869 г. Когато бил и личен гост
и водил хорото на сватбата на дядо им
Петър Милчев и баба им Иванка.

Къща - препълнена

със светини! Огромно количество книги,
снимки, исторически документи, вещи,
ордени и медали, ръкописи и какви ли не
още старини и уникати, при докосването
до които, благоговейно те побиват тръпки.
Но все пак най-важното си остават двамата
приятели отколешни тука. За които искам
да разкажа и за да го почувствате наистина
- ще предам записаните думи на бай Христо
най-добросъвестно.

"АЗ, ВСЕ ПРАВДАТА ДИРЕХ..."

- Аз съм роден

на 10 април 1923 година, третото от четирите
деца в семейството ни - две сестри преди
мене, после и един брат. Бях отличен
ученик и запален спортист, на морския
лагер "Чайка" във Варна през 1938 г.
обрах първите места във всички състезания
- виж грамотите. Учех се прекрасно, но
бях буен, невъздържан, все с намалено
поведение. И когато се роди престолонаследникът
Симеон през 1937 г. на всички им повишиха
оценките. А аз и без това си имах все
шестици, та помолих директора да ми
повиши поведението, да зарадвам мама…

В V-ти клас ме

изключиха от Самоковската гимназия за
членуване в забранена организация -
Съюза на българските национални легиони.
Учих в Дупница, в Горна Джумая, върнах
се в Самоков и криво-ляво завърших. През
ваканциите с брат ми все по строежите
на баща ни работехме. Хората го одумваха,
че има пари цялата гимназия да храни,
пък пратил децата си да носят вар и тухли
с чираците.

Баща ми се бе

издигнал сам, благодарение на труд,
постоянство, е - и дарби, естествено.
Иначе беше с основно образование. Гледаше
си работата и от политика не се
интересуваше, за разлика от мене. Но
много му завиждаха мързеливците и
некадърниците, и като заможен и влиятелен
човек след преврата на 9-ти септември
му се вгледаха завистниците и …

А аз все правдата

дирех, та и досега… На баща ми работниците
при строежа на шосето на Витиня съм
подкокоросвал да искат по-високи надници,
че тате много печели. Като ученик
математиката хич не ми вървеше, но една
учителка, и тя запален националист и
планинар като мене, ми пишеше ей така
шестици. Казах и пред класа, че не е така
справедливо, по симпатии.

В заключителната

фаза на Втората световна война (каква
ти "отечествена"?!) повечето момчета
тръгнахме с вярата, че воюваме за Родината
и ще запазим нейната територия. Наивници!!!
Над 30 000 жертви пак напразно - отнеха ни
пак земи…

ТОВА МИ Е СКЪПО

В Тететен станах един от основателите на Планинската

спасителна служба. Чешми, паметници,
мостове, благоустрояване и работа
всякаква - направихме нашите хижи и
заслони достойни за планината. Особено
свиден ми е паметникът на загиналия над
Тетевен Ботев четник Сава Младенов.
Съградихме го през 1981 г. за около 30 000
лв., вместо за 150 000 - с доброволния труд
на нашите студенти от Москва, на туристи
и граждани - невиждан ентусиазъм беше.

Няма да забравя

едно ходене до хижите "Бенковски"
и "Вежен" по случай 3 март 1954 г.
Страшен сняг беше, не стигнахме хижата
и спахме на едни кошари, а на хижа
"Бенковски" групата се отказа. Ние
с Виолета обаче продължихме. Терена го
знаеш, лавиноопасно, по билото ураган
- как сме стигнали не знаем и днес. А като
наближихме "Вежен" хижарят се чудил
- люде ли оратат, зверове ли идат… Три
месеца никой не бе стъпвал тука. Та едно
и две ли са такива истории, безброй може
да се разказва. Но да се ходи вече не
може….

Ето ти тука

едно много скъпо нещо за мене (луксозен
бележник, изписан с мастило с бисерния
му почерк). Тук захванах да пиша
от първите гимназиални класове - стихове,
размисли, бележки, есета. Тук са и
най-скъпите ми неща, посветени на Виолета,
ето го и оригиналът на "Мальовица".
Повече от 40 години тефтерчето е стояло
в архивите на Държавна сигурност.
Благодаря на другарите от милицията -
добре са го пазили, добри момчета излязоха
и ми го върнаха след промените.

БОЛНАТА МИ ТЕМА

Историята -

любов от младини. Както с Виолета. Страшно
много четях, ровех се по библиотеки и
архиви, посещавах всякакви лекции и
форуми. Другото - то си е от Бога дарба
- да разказваш, да увличаш и убеждаваш.
По цяла България съм изнасял беседи.
Слабост са ми Възраждането и Априлското
въстание, личността на невероятния
Георги Бенковски - много съм говорил и
писал по тези теми. По щекотливия и днес
проблем с българските турци, на много
места са ме предупреждавали да внимавам,
че има от тях в залата. Честно и откровено
съм заявявал всякога, че аз историята
няма да променям, ще говоря истината и
само истината. С уважение към всички
хора, а който не иска - да не слуша. И
наред с героизма, трагизма, кървавите
и жестоки престъпления, разказвах и как
най-верният каикчия на Баба Тонка е бил
турчинът Осман! Как, когато предателят
на Оборище Ненко Балдьовеца се хвалел
в едно кафене в Одрин, че той бил свършил
работата, един турчин не изтраял и го
заклал с думите, че заради такава гадина
се е проляла толкова невинна кръв…
Хората винаги ме приемаха, разбираха и
благодаряха за истината. Затова за
преиначаването на историята и истината,
за новото турцизиране днес съм особено
тревожен и гневен. Тетевенските
българомохамедани не знаят и думица
турски, а така ги лъжат, обработват и
мамят, за да ги направят турци, да гласуват
за ДПС, така се демагогства с тях, че…
Но това е една много обширна и болна не
само за мене тема…

КАКВО МИ ОСТАВА

Въпреки всичко

- вярвам в бъдещето на България!!!Да,
вярвам, че тя ще възкръсне в единните
си граници с духовното възраждане на
българите! Зная, че това ще стане. Защото
познавам добре историята, преценявам
трезво и критично настоящето и се мъча
да надникна в бъдещето. Както съм правил
успешно не един път.

Затова зная:

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ!!!

Дойчо ИВАНОВ

Тел. 088/ 635 35 19; Електронна поща: doicho54@abv.bg;

Фейсбук – Дойчо Иванов