ХРИСТО КОСТОВ СПАСУНИН Е УДОСТОЕН ( посмъртно) СЪС ЗАСЛУЖЕНОТО ПРИЗНАНИЕ "ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ТЕТЕВЕН"

  ХРИСТО КОСТОВ СПАСУНИН - 1923-2010 г.

Големият историк, турист, поет, писател и общественик е удостоен (посмъртно) за почетен гражданин на град Тетевен.

Това става по инициатива на Туристическото сдружение в града "ЦАРИЧИНА"

с ръководител Пепа Кунинчанска.

ПРЕЗ БУРИТЕ СЕ

СТИГА ДО ВЪРХА

ХРИСТО КОСТОВ

СПАСУНИН

1923-2010 г.

Природата щедро го е надарила, но животът не е щедър с него. Може би именно заради

разкошните си дарби и коравият, непреклонен

характер, жестоко пати и страда, а с него

и семейството му Но всякога отстоява

непреклонно себе си!

Роден на 10

април 1923 година и израсъл в Самоков от

малък тръгва по пътеките на величествената

Рила. Потомък на стар самоковски род, с

дълбока диря в обществения живот и

развитието на града. Един невероятен

човек и българин - патриот, планинар,

самороден поет и историк, обаятелен

лектор и пламенен рецитатор. Турист,

скиор, планински спасител и водач, бродил

навсякъде из българските планини. Автор

на легендарната туристическа песен

"Мальовица", която написва едва

18-годишен по време на поход до едноименната

хижа.

След участието

си във Втората световна война се оженва

за тетевенката Виолета Пилкова, с която

имат любов още от самоковската гимназия.

Баща му, героят от Балканската война,

строителният предприемач Коста Спасунин,

е хвърлен от Черната скала през септември

1944 г.

През 1948 г. с

2-годишна дъщеричка са изселени в Тетевен,

там на следващата година се ражда синът

им. За активната си дейност като българин

и националист е изключван от гимназията,

арестуван и преди 9 септември. А след

това пак многократно е затварян и гонен.

През 1951-52 г. 16 месеца е лагерист в Белене.

Товарач

и общ работник, все е на тежка и съсиспваща

работа, но духовността и българщината

просто кипят в него и търсят проявление.

Затова и въпреки мъчнотиите, напук на

несгодите е най-активен обществен деятел

- в читалището и навсякъде в Тетевен,

изявен, планински спасител и турист с

изключителни заслуги за развитието и

масовизирането на туризма в района и

навсякъде в България, за изграждането

на материалната база. Основател (през

1985 г.) и

водач на ежегодния Национален туристически

поход "По стъпките на Хвърковатата

чета на Георги Бенковски от Оборище до

Костина - 21-25 май."

Неговият

университет е животът му - бурен и

пълноводен, с неистова жажда за знания,

честност и справедливост. И с една

невероятна любов за България.

Автор е на

много стихове, поеми, легенди, статии и

различни публикации на исторически,

туристически и актуални теми, често

публикува в печата, има много излъчвания

по телевизии и радиа. Издал е книгите

"Балканът разказва" и “За теб,

Родино!" На 19 години на хижата написва

легендарната туристическа песен

„Мальовица“.

НАЧАЛОТО

Краят на май

1986 година.Снажният, беловлас водач на

Националния туристически поход "По

стъпките на Хвърковатата чета на Георги

Бенковски от Оборище до Костина"

властно и магнетично привличащо се е

извисил над колоната туристи. А около

него се бутаме и препъваме по горските

пътеки, за да бъдем по-близо и да слушаме

жадно, да попиваме опиянени огненото

му слово. Само минути общуване ми бяха

предостатъчни, за да констатирам, че

пред себе си имам наистина една уникална

личност, че легендите, които бях слушал

за него, са само несръчни опити (навярно

такъв ще е и този) да се опище възторгът,

прехласването, удивлението и много,

много още думи все в тази градация за

един невероятен човек.

ТУК Е ОТСЯДАЛ АПОСТОЛЪТ

И отново съм

при бай Христо и кака Виолета в уютния

им, скромен и така достолепен старинен

дом в центъра на Тетевен. Където е отсядал

и Апостолът Васил Левски при първото

си посещение в града по "търговски"

дела през 1869 г. Когато бил и личен гост

и водил хорото на сватбата на дядо им

Петър Милчев и баба им Иванка.

Къща - препълнена

със светини! Огромно количество книги,

снимки, исторически документи, вещи,

ордени и медали, ръкописи и какви ли не

още старини и уникати, при докосването

до които, благоговейно те побиват тръпки.

Но все пак най-важното си остават двамата

приятели отколешни тука. За които искам

да разкажа и за да го почувствате наистина

- ще предам записаните думи на бай Христо

най-добросъвестно.

"АЗ, ВСЕ ПРАВДАТА ДИРЕХ..."

- Аз съм роден

на 10 април 1923 година, третото от четирите

деца в семейството ни - две сестри преди

мене, после и един брат. Бях отличен

ученик и запален спортист, на морския

лагер "Чайка" във Варна през 1938 г.

обрах първите места във всички състезания

- виж грамотите. Учех се прекрасно, но

бях буен, невъздържан, все с намалено

поведение. И когато се роди престолонаследникът

Симеон през 1937 г. на всички им повишиха

оценките. А аз и без това си имах все

шестици, та помолих директора да ми

повиши поведението, да зарадвам мама…

В V-ти клас ме

изключиха от Самоковската гимназия за

членуване в забранена организация -

Съюза на българските национални легиони.

Учих в Дупница, в Горна Джумая, върнах

се в Самоков и криво-ляво завърших. През

ваканциите с брат ми все по строежите

на баща ни работехме. Хората го одумваха,

че има пари цялата гимназия да храни,

пък пратил децата си да носят вар и тухли

с чираците.

Баща ми се бе

издигнал сам, благодарение на труд,

постоянство, е - и дарби, естествено.

Иначе беше с основно образование. Гледаше

си работата и от политика не се

интересуваше, за разлика от мене. Но

много му завиждаха мързеливците и

некадърниците, и като заможен и влиятелен

човек след преврата на 9-ти септември

му се вгледаха завистниците и …

А аз все правдата

дирех, та и досега… На баща ми работниците

при строежа на шосето на Витиня съм

подкокоросвал да искат по-високи надници,

че тате много печели. Като ученик

математиката хич не ми вървеше, но една

учителка, и тя запален националист и

планинар като мене, ми пишеше ей така

шестици. Казах и пред класа, че не е така

справедливо, по симпатии.

В заключителната

фаза на Втората световна война (каква

ти "отечествена"?!) повечето момчета

тръгнахме с вярата, че воюваме за Родината

и ще запазим нейната територия. Наивници!!!

Над 30 000 жертви пак напразно - отнеха ни

пак земи…

ТОВА МИ Е СКЪПО

В Тететен станах един от основателите на Планинската

спасителна служба. Чешми, паметници,

мостове, благоустрояване и работа

всякаква - направихме нашите хижи и

заслони достойни за планината. Особено

свиден ми е паметникът на загиналия над

Тетевен Ботев четник Сава Младенов.

Съградихме го през 1981 г. за около 30 000

лв., вместо за 150 000 - с доброволния труд

на нашите студенти от Москва, на туристи

и граждани - невиждан ентусиазъм беше.

Няма да забравя

едно ходене до хижите "Бенковски"

и "Вежен" по случай 3 март 1954 г.

Страшен сняг беше, не стигнахме хижата

и спахме на едни кошари, а на хижа

"Бенковски" групата се отказа. Ние

с Виолета обаче продължихме. Терена го

знаеш, лавиноопасно, по билото ураган

- как сме стигнали не знаем и днес. А като

наближихме "Вежен" хижарят се чудил

- люде ли оратат, зверове ли идат… Три

месеца никой не бе стъпвал тука. Та едно

и две ли са такива истории, безброй може

да се разказва. Но да се ходи вече не

може….

Ето ти тука

едно много скъпо нещо за мене (луксозен

бележник, изписан с мастило с бисерния

му почерк). Тук захванах да пиша

от първите гимназиални класове - стихове,

размисли, бележки, есета. Тук са и

най-скъпите ми неща, посветени на Виолета,

ето го и оригиналът на "Мальовица".

Повече от 40 години тефтерчето е стояло

в архивите на Държавна сигурност.

Благодаря на другарите от милицията -

добре са го пазили, добри момчета излязоха

и ми го върнаха след промените.

БОЛНАТА МИ ТЕМА

Историята -

любов от младини. Както с Виолета. Страшно

много четях, ровех се по библиотеки и

архиви, посещавах всякакви лекции и

форуми. Другото - то си е от Бога дарба

- да разказваш, да увличаш и убеждаваш.

По цяла България съм изнасял беседи.

Слабост са ми Възраждането и Априлското

въстание, личността на невероятния

Георги Бенковски - много съм говорил и

писал по тези теми. По щекотливия и днес

проблем с българските турци, на много

места са ме предупреждавали да внимавам,

че има от тях в залата. Честно и откровено

съм заявявал всякога, че аз историята

няма да променям, ще говоря истината и

само истината. С уважение към всички

хора, а който не иска - да не слуша. И

наред с героизма, трагизма, кървавите

и жестоки престъпления, разказвах и как

най-верният каикчия на Баба Тонка е бил

турчинът Осман! Как, когато предателят

на Оборище Ненко Балдьовеца се хвалел

в едно кафене в Одрин, че той бил свършил

работата, един турчин не изтраял и го

заклал с думите, че заради такава гадина

се е проляла толкова невинна кръв…

Хората винаги ме приемаха, разбираха и

благодаряха за истината. Затова за

преиначаването на историята и истината,

за новото турцизиране днес съм особено

тревожен и гневен. Тетевенските

българомохамедани не знаят и думица

турски, а така ги лъжат, обработват и

мамят, за да ги направят турци, да гласуват

за ДПС, така се демагогства с тях, че…

Но това е една много обширна и болна не

само за мене тема…

КАКВО МИ ОСТАВА

Въпреки всичко

- вярвам в бъдещето на България!!!Да,

вярвам, че тя ще възкръсне в единните

си граници с духовното възраждане на

българите! Зная, че това ще стане. Защото

познавам добре историята, преценявам

трезво и критично настоящето и се мъча

да надникна в бъдещето. Както съм правил

успешно не един път.

Затова зная:

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ!!!

Дойчо ИВАНОВ

Тел. 088/ 635 35 19; Електронна поща: doicho54@abv.bg;

Фейсбук – Дойчо Иванов

Разказът на Бай Христо записах през май 2006 г. в дома им в Тетевен с участието и на съпругата му Виолета

Рецитира на паметника на Георги Бенковски на лобното му място на Костина

В село Петрич, 1986 г.,  на похода "Оборище - Костина" с тетевенските туристки 

Боряна Станева и Пепа Кунинчанска

Водач на юбилейния поход Копривщица Оборище 1976 г.

Пламенно рецитира поемата си "Балканът разказва" на похода "Оборище -  Костина"

 

ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9.IX.

За т. н. "народен съд" в Пирдоп

СЪСТАВ НА „НАРОДНИЯ СЪД“ В ПИРДОП

Председател: Петър Петков Царев (кой знае защо от с. Мечка, днес Оборище, Панагюрско). Членове: Никола Ефтимов; Димитър (Дидо) Кривиралчев, от Копривщица; Атанас Данкин, Мария Николова, от с. Лъжене.

Обвинители: Георги Лозанов и Никола Койнов

За никой от съдебния състав и обвинителите няма сведения

да е имал юридическо образование.

УТОЧНЕНИЕ КЪМ ПРИСЪДАТА

на ''народния" съд в Пирдоп

Този документ-копие-факсимиле по всяка вероятност е само една страница от цялостния протокол /горе вдясно се чете стр. 37 и 38/. Защото тук се споменава за 54 подсъдими. А на страницата изброяваме 36 имена на осъдени.

Освен това тук липсват и имената на избитите от с. Лъжене без присъда, непосредствено след девети септември. /По устно твърдение (в мое присъствие) на партизанина, ген. Георги Минев-Чапай/

В това копие от протокола, с което разполагаме, липсват и имената на осъдените на смърт лъженчани от "народния съд" в Пирдоп, и разстреляни на 22 март 1945 г. (Има го само името на  кмета Васил Димитров.) И заровени с останалите по присъдите на пирдопския "народен"съд в гробищата под селото:

- Пео Лещаров - сочен за предател на партизанина Никола Цончев /Коцето/ ;

- Иван Драгнев - кмет преди девети септември;

- Георги Дойчев;

- Христо Липчев.

(Другите осъдени на смърт и екзекутирани от Лъжене)

Според д-р Иван Иванов:

    "Най-много от всички селища в Пирдопска околия са пак лъженците, призовани да отговарят пред заседавалия в началото на 1945 г. Народен съд Пирдоп /Значи лъженци са дали не само най-много партизани. Но и най-много “фашисти и предатели”... А от Душанци - нито един съден... Само интернирани и пращани по лагери.../. За участие в прояви против партизаните и в подкрепа на "монархо-фашистката" власт от Лъжене са осъдени, неизвестно колко още, някои от които задочно.

Осъдени още от Лъжене и на какво?...

- Ангел Димитров Ангелов;

- Георги Христов Липчев;

- Георги Христов Марков;

- Иван Петров Менгов;

- Дело Николов Лебоков.

Освен това като свидетели от призованите общо 107 души от Лъжене, пред съда се явяват 32 лица. Пак най-много от от призованите общо от селищата в Пирдопска околия.”

Прави впечатление несъвпадането на имена в книгите на Никола Плъков и д-р Иван /само името на кмета Васил Димитров Вутов се повтаря/. Освен това да се установи, ако е възможно, кои са разстреляните и кои задочно осъдени...

Д-р Иван Иванов пише в кигата си по историята на с Антон, че за застреляни и заровени някъде над селото. Но по всяка вероятност и те избити и затрупани в старите турски гробища. Под селото, северно до днешната жп линия, посока Копривщица.

ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9.IX. ДУШАНСКИТЕ ЯТАЦИ

 ДУШАНСКИТЕ ЯТАЦИ

В Душанци организация на социалистите се формира през 1914 г. Бързо добиват популярност и влияние в селото, налагат се авторитетно и в обществения живот. А през 1921 г. идват на власт в Душанци и учредяват Душанската комуна - първата селска комуна в Софийски окръг, просъществувала обаче само малко повече от година.

В годините на съпротивата 1941-44 г. комунистическата организация, вече в нелегалност, укрепва и се разраства, заедно расте и младежката организация на РМС. Изграждат и надеждна яташка мрежа, която много активно подпомага с храни, оръжие, информация и други, партизаните от средногорската бригада „Георги Бенковски“. Които на два пъти - на 4 ноември 1943 и 16 юли 1944 г., превземат селото, устройват митинг и се снабдяват с провизии.

През пролетта на 1944 г. става провал в конспиративната мрежа в Средногорието. Освен внедрените агенти на полицията в конспирациите, явно е имало и вътрешни предателства. Властите правят множество арести и през май са арестувани и редица комунисти от Душанци. Сред задържаните в Пирдопското околийско управление са и най-активните ятаци Пейчо Станчев - /р. 1899 г./; Найден Кирилов - /р. 1908 г./; Искро Нейчев - /р. 1912 г./; Георги Стойчев - /р. 1900 г./. Подложени са на изтезания, но не разкриват нищо. Преместени са в полицията в Новоселци /днес Елин Пелин/ и на 22 юни 1944 г. са разстреляни над с. Елешница, Новоселско. След 9.9.1944 г. тленните им останки са пренесени в родното Душанци и са положени в братска могила в началото на селото. Издигнат им е и достоен паметник.

Арестувани от комунистическата конспирация от Душанци, май 1944г.

(Снимка от полицейските архиви)

Прави: Пейчо Станчев, Георги Н. Балов, Найден Кирилов. Седнали: Иван Т. Камберов от Пирдоп, Искро Нейчев, Георги Стойчев

Коригираната след 9 септември снимка

АРЕСТУВАНИ, ИЗТЕЗАВАНИ И ИНТЕРНИРАНИ

(Панчо Балов, партизанин.  От книгата „Из летописа на село Душанци“, 2012 г.)

Партизанският отряд „Г. Бенковски" на 4 ноември 1943 г. в чест и в навечерието на празника на Великата Октомврийска социалисти­ческа революция проведе една от най-хубавите си и резултатни ак­ции в село Душанци. Проведе масово общоселско събрание. Разяс­ни целите на борбата. Снабди се с оръжие, боеприпаси и много хра­нителни продукти. От кооперативната мелница по време на акцията със съдействието главно на Пейчо Станчев - тогава ръководител на селската кооперация, и Петко Д. Петков - мелничар по това време, взема 6 хил. килограма брашно, с които успешно отрядът прекара тежката зима и се опази невредим от врага. 

 Полицията отвръща със жестоки репресии и побоища. На селския кръчмар Нико­ла Г. Ценов, който по неволя до късно през нощта им сервирал и угаж­дал, за отплата му свалят гащите и пред всички на мегдана на голо му удрят двадесет и пет тояги. На свещеника в селото Георги Н. Пенев, освен тоягите, дърпаха и му скубаха брадата, а вечерта го затворили да нощува при селския разплодник-пръч. Други душанчани под команда изкара­ха на връх Главоч и тук, всред горската поляна ги биха кой както мо­же. Старият комунист Димитър Станьов Лалов беше пребит и оста­вен в безсъзнание в горското усое. Радка Пейчова - двадесетгодиш­на лична мома в селото, беше съблечена и на голо бита до посинява­не. Не бяха простили и на Лала Ив. Ненчева, на която също бяха отб­роени двадесет и пет тояги на голо. Панчо Петров Балов, Петко Цан­ков Чалтиков и още десетки други бяха бити ужасно и нечовешки.

След партизанката акция на отряд „Георги Бенковски“ и овладяването на Копривщица на 24 март 1944 г., градът е блокиран от жандармеристите на ген. Кочо Стоянов и полиция. Започва жестока разправа с близки и семействата на партизаните, запалени са къщите им. Откарани са в околийското управление в Пирдоп, изтезавани и по-късно интернирани. Разстреляни са ятаците Христо Тороманов и 16-годишния Иван Кривиралчев.

На 27 март жандармеристите подхващат и партизанското Душанци. Обграждат махалата и дома на Иван Т. Балов. Арестуват цялото му семейство и се готвят да запалят къщата. След молбите на душанчани и намесата на авторитетния даскал Никола Т. Балов, че ще пламнат и съседните къщя, само събарят къщата. Откарват Иван Т. Балов, жена му Мария, дъщерите Янка и Радка - още съвсем млади девойки, съпругата на партизанина Никола Ив. Балов Мария и невръстното му братче Петър в околийското. След полицейска обработка и изтезания са интернирани заедно с копривщени в с. Руец, Търговищко. Завръщат се след амнистия на 16 юли.

След успешната акция на 16 ли 1944 г. партизаните за втори път превземат Душанци. След преследване и сражение с партизаните в Средна гора, в селото жандармерията и полицията ознаменуват своята пирова победа с пиянство цяла нощ, а на другия ден още от рано сутринта започнат своите репресии и побоища над десетки не­винни селяни.